Социалните партньори подкрепиха проектобюджета на ДОО, има въздържали се за план-сметките на държавата и НЗОК

Социалните партньори не постигнаха пълно съгласие за Бюджет 2026. Това стана ясно на брифинг след Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), съобщават от Нова телевизия. Партньорите обсъдиха проектите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и държавния бюджет.

Проектобюджетът на ДОО беше приет единодушно, но АИКБ и КНСБ се въздържаха от подкрепа на бюджета на НЗОК. Държавният бюджет получи подкрепата на всички социални партньори, с изключение на АИКБ.

"Курсът от началото на следващата година, който трябва да следваме, е развързване от средната работна заплата на всякакви плащания от публичния сектор и търсене на по-умен начин за определяне на възнагражденията. Още в следващите месеци България трябва да предприеме стъпки, показващи нова посока на развитие – т.е. курс към бюджетна консолидация, свиване на дефицита и балансирани бюджети", коментира вицепремиерът Томислав Дончев.

Министърът на финансите Теменужка Петкова каза, че първият проект за бюджет е бил подложен на много критики, последвал диалог и така настоящият проект за план-сметката изключва увеличаването на вноската за пенсия, увеличението на данък дивидент и СУПТО.

„Споразумяхме се с партньорите трайно незаетите щатни бройки в държавната администрация – близо 5500, да бъдат съкратени в периода 2026 – 2028 година”, посочи още тя.

Министърът благодари на социалните партньори и за критиките, като според нея новият бюджет ще даде възможност на България да влезе достойно в еврозоната.

"Доказахме, че диалог е ключовата дума", посочи социалният министър Борислав Гуцанов.

"Това, че бюджетът за ДОО беше приет единодушно, доказва, че той наистина е социален. Направихме така, че след 3-годишно замразяване да има увеличение на обезщетенията за втората година от майчинството – от 780 на 900 лв. От 50 на 75 се покачва и процентът от възнаграждението, което получават младите майки, върнали се на работа преди детето им да е навършило 2 години”, обясни Гуцанов.

Той добави, че минималната работна заплата става 620,20 евро. И подчерта, че тя трябва да се покачва, тъй като в България е най-ниска от целия Европейски съюз.

"Относно пенсиите – запазва се „швейцарското правило”, каза още министърът.

Председателят на АИКБ Румен Радев обясни, че има нюанси по отношение на изпълнението на ангажимента за отпадане на автоматичните механизми за определяне на възнаграждения.

„Нашето уточнение е, че в момента в бюджета има текстове, които прекратяват този механизъм – т.е. не го прилагат за 2026 година, реферирайки към съответните специализирани закони. Настояваме този ангажимент да бъде изпълнен докрай и корекциите в тези закони да бъдат направени, за да няма този автоматизъм”, допълни той.

По отношение на оптимизацията на държавната администрация и управлението на финансите от АИКБ са солидарни с идеята да се работи за възстановяване на добрата финансова традиция – консолидирани бюджети, а не бюджетен дефицит.

Председателят на УС на БСК Добри Митев коментира, че положителното от разговора между партньорите, е че всички са видели кои са системните проблеми и деформации в цели структури на държавното управление. Той допълни, че след като се отстранят тези деформации, „няма да има такива драми с план-сметката на държавата”.

От КРИБ заявиха, че подкрепят този бюджет, той трябва да бъде приет иначе страната ни ще влезе в еврозоната в режим на хаос – по-високи цени, по-високи дългове и по-малко инвестиции. От организацията поясниха, че е постигнато съгласие за ефективни решения за различните сектори.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че настоящият бюджет трябва да бъде одобрен, защото дава увереност, че при малко по-свити приходи и разходи, с един позволен дефицит, ще можем да влезем в 2026 г.

„Много митове и легенди се създадоха през последните седмици. Ще направя обаче друг прочит на тези 3% дефицит. За да го финансираме, взимаме дълг, което е равно на половината капиталова програма на бюджета. Не финансираме заплати, пенсии, социални плащания, а националното инвестиционно намерение на правителството”, допълни още той.

По отношение на държавната администрация той коментира, че трябва да се внимава с числата, тъй като зад тях стоят хора.

Димитров каза, че КНСБ е подкрепил бюджета при условие, че БДЖ получат необходимите средства, а също така „Български пощи” да получат допълнително финансиране. По отношение 15-те милиона лева за столичния градски транспорт – средствата са осигурени, допълни той.

Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа” посочи, че бюджетът е компромисен. По отношение на политиката по доходите той заяви, че условието е - разпределението на сумите за заплащане на труда в публичния сектор да минава и през синдикатите.

„Демографската политика – не се случи всичко, което искаме, увеличи се майчинството за втората година, но всичко друго се замрази”, допълни икономистът. Данъчно-осигурителната политика също няма да бъде променена, посочи още Кацарчев, но в началото на годината трябва да започне разговор по тези въпроси.

Дискусиите по време на Тристранния съвет

От АИКБ и КНСБ не подкрепиха бюджета на НЗОК.

"Изготвеният проект е съобразен с параметрите и допусканията на консолидираната обща рамка на бюджета и измененията на конкретни показатели, като в приходната част на проекта на бюджет, заедно с трансферите, са 5,288 592 хил. евро, което е с 444 млн. евро повече от средствата за здравеопазването в сравнение с 2025 г., което е с ръст от 9,2%", каза доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК.

В неделя Надзорният съвет на НЗОК одобри проекта на бюджет.

"За първична извънболнична медицинска помощ се предвижда ръст на средствата с 6,4%, на средствата за специализирана извънболнична помощ – ръст с 4,7%, за медико-диагностични дейности – ръст с 9,5%, за болнична помощ – ръст с 10,1%, за медицински изделия – ръст с 5,7%, за лекарства, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение – ръст с 10,2%", посочи доц. Стефановски.

"Предвиждат се 40 млн. евро за изграждане на система за електронна здравна карта, която ще позволява не само личните лекари да имат достъп до пациентското досие, а и лекарите от спешна помощ и от специализираната помощ. С нея ще се гарантира и верификацията на всяка медицинска дейност", допълни той. Резервът на Касата са 155 193 млн. евро, което е повече от 9,3% в сравнение с 2025 г.

"Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г.", каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. По думите му в проекта са отразени и предложенията, направени от МЗ.

"Заложените приходи и трансфери създават стабилна финансова рамка за осигуряване на здравноосигурителни плащания. Ръстът на разходите с 9,2% спрямо средствата за тази година ще даде възможност да се осигури нормално финансиране на пакета медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и балансирано разпределение на средствата за здравноосигурителни плащания по видове", допълни министър Кирилов.

Втората версия на Бюджет 2026: Тристранният съвет обсъжда параметрите на финансовата рамка

Параметрите на проекта създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравеопазването, каза Явор Пенчев, председател на Надзорния съвет на НЗОК.

"Министерството на финансите подкрепя проекта на закон на НЗОК", посочи министър Петкова.

"Бюджетът на Касата продължава традицията на всички бюджети на НЗОК досега и ние традиционно не го подкрепяме, тъй като продължава да доминира в огромна степен разходната част за болници и лекарства, а философията му трябва да е точно обратно – да има повишаване на средства за профилактика", каза Румен Радев от АИКБ.

"Важно е да има сигурност в системата и да се осигурят плащанията през следващите няколко месеца", каза Мария Минчева, представител на Българската стопанска камара.

"Приветстваме отпадането от проекта на 260 млн. евро, защото смятаме, че това е порочен подход, който се възприе, тъй като смятаме, че така няма да се решат проблемите на хората, липсваха разчети колко са тези хора, колко биха станали брутните им заплати и това щеше да предизвика много по-голям проблем, добави тя по повод тази сума, която беше предвидена за възнаграждения на лекари без специалност и професионалисти по здравни грижи. Трябва да се търси системен начин за решаване на проблемите в системата", обясни тя и добави, че през следващата година е назрял моментът да се погледне системно за решаване на проблемите в здравната и в пенсионната система.

"Макар и с резерви, подкрепяме бюджета, защото се направиха усилия да бъде усъвършенстван", каза председателят на Българската търговско-промишлена палата - Цветан Симеонов. От КРИБ също изразиха подкрепа за проекта, посочвайки, че за лекарите без специалност е много по-сигурно да си получат парите от Министерството на здравеопазването, които всяка година могат да бъдат прогнозируемо бюджетирани.

КНСБ се въздържа от подкрепа на проекта. "Това, което ни накара да се въздържим от подкрепа, продължава да ни притеснява – средствата в проекта намаляха с 208 млн. евро", каза президентът на синдиката Пламен Димитров.

"В бюджета на здравното министерство има нарастване, но това не решава проблема в системата, свързан с лекарите и с медицинските сестри. Не виждаме решенията, които този бюджет на Касата би дал, за да може да намерим устойчиво придвижване напред на проблема с липсата на персонал", допълни той.

"По-скоро мнението ни за този бюджет е „за“. Въпросът за заплатите е важен и фундаментален, чийто отговор не се съдържа в механизма за финансиране", каза президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. "Това не дава възможност за устойчива политика. Здравноосигурителната ни система, основно по тази причина, е напът да се лиши от достъпността си, каза още той и допълни, че трябва да започнат да се водят стратегически разговори, които всеки път досега са отлагани за следващ бюджет. Този бюджет има за какво да бъде критикуван, но можеше да бъде и далеч по-лош", каза още Манолов.

Социалните партньори изразиха подкрепата си за проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Решението бе обосновано с аргументи за финансовата стабилност на системата и необходимостта от приемане на мерки, които гарантират дългосрочното ѝ развитие.

Весела Караиванова, управител на Националния осигурителен институт, представи основните параметри на бюджета. Тя посочи, че минималната работна заплата за 2026 г. е 620 евро и 20 цента, а максималният осигурителен доход – 2300 евро. Очакваните приходи са 8,4 милиарда евро, което е с около 8,3 на сто повече спрямо 2025 г., а разходите се планират в размер на 15,3 милиарда евро, което е с 1,3 милиарда евро повече спрямо предходната година.

Караиванова уточни, че разходите за пенсии остават най-големи, като се запазва правилото на член 100 от Кодекса за социално осигуряване, и пенсиите, отпуснати до 31 декември 2025 г., ще бъдат осъвременени от 1 юли с процент между 7 и 8 на сто. Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 541 евро и 20 цента, а съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход ще бъде 53%, или 69% след отчисляване на осигурителните вноски. Разходите за парични помощи и обезщетения са планирани на 1,7 милиарда евро. Променя се процентът на обезщетението за отглеждане на дете от 50 на 75%, докато политиките за обезщетения за безработица и временна неработоспособност се запазват на нивата от 2025 г. Трансферът за покриване на недостига през 2026 г. се очаква да бъде 6,6 милиарда лева, с увеличение от 579 млн. евро спрямо предходната година, което представлява 43% от общите разходи на ДОО.

Министър Гуцанов изрази подкрепата си за проекта и благодари на социалните партньори за пълното единодушие на Надзорния съвет на НОИ. Той подчерта необходимостта от обсъждане на „пътната карта“ за следващите години и увери, че пътната карта за развитие на пенсионната система ще бъде разгледана първо от Надзорния съвет на НОИ преди внасяне в ресорната комисия на Народното събрание.

Министър Петкова също подкрепи бюджета и благодари за партньорството с НОИ и МТСП. Румен Радев заяви, че асоциацията подкрепя проекта, като благодари и на Българската стопанска камара.

Мария Минчева подкрепи бюджета и отбеляза, че отпаднаха предложенията, които не принадлежат към осигурителната система. Тя акцентира върху необходимостта от „пътна карта“ за законодателни изменения и дългосрочни решения за устойчивостта на фондовете.

Цветан Симеонов изрази подкрепата на организацията си за бюджета.

От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) посочиха, че на Надзорния съвет на НОИ е проведен задълбочен дебат, всички бележки на организацията са били приети и изразиха подкрепа за бюджета, като отбелязаха необходимостта от последваща работа по пътната карта.

Ренета Колева, заместник-министър на околната среда и водите, изрази подкрепа за бюджета, като подчерта, че е постигнато общо съгласие по основните параметри и разпределение на средствата.

Димитър Манолов подкрепи бюджета, като изрази тревога относно начина на изготвяне на пътната карта и подчерта необходимостта от внимателен подход към пенсионната система. Той напомни, че пенсиите трябва да бъдат свързани с трудова дейност и изтъкна важността на справедливото отчитане на осигурителния принос на гражданите.

Министър Гуцанов допълни, че максималният осигурителен доход ще бъде увеличен, като таванът на пенсиите остава същият, и увери, че промените ще бъдат обсъдени подробно с Министерството на финансите.